You are currently viewing Чепикът, който ни стяга: размисли за промяната  :)

Чепикът, който ни стяга: размисли за промяната :)

Динка Колева, октомври 2012 г. 
 
Темата за промяната е една от любимите ми и не само на “теория”…. 🙂
В ежедневието си всеки ден преживяваме различни промени – някои твърде малки може би, други по-големи. Понякога промените в живота ни са свързани с много позитивни събития – нова и по-добра работа, раждането на нашето дете. Други промени са свързани с по-болезнени за нас преживявания – като загубата на близък човек. В живота на всеки от нас има моменти, в които трябва да вземем важни, но болезнени решения, да променим неща или да приемем други, които не могат да бъдат променени (да променим нагласата си към тях), но някак ни е трудно да го направим. Каквато и промяна да настъпва в живота ни – едно е сигурно – не ни е лесно…
Преди години, когато се обучавах в група по психотерапия трябваше спонтанно да нарисувам нещо, с което да изобразя промяната. Едно от нещата, които съм забелязала във времето е, че много често сме склонни да реализираме промени в себе си и в живота си, когато имаме натиск от обстоятелствата или преживяваме дискомфорт като последица от натрупани неразрешени предизвикателства. Тогава се сетих, че не рядко сме чували израза “стяга ме чепика” като начин да споделим, че нещо не ни е наред, нещо ни мъчи. За това и някак много спонтанно нарисувах поредица от малки рисунки – обувка, която ни стяга, прави ни “мазоли” след това рисунка с малка превръзка на крака, но пак в същата “стягаща” обувка, след това опит за разтягане на самата обувка и накрая… събутата обувка и здрав крак. 🙂 
Мазолите бих определила като онези неща, които ни създават дискомфорт, причиняват ни болка, някак ни показват, че нещо в нашия живот е извън баланс, нещо трябва да се промени. Най-често първото нещо, което правим е да се опитаме леко да подобрим ситуацията за себе си т.е. да си сложим “лепенка на мазола” :). Понякога това може и да е достатъчно, зависи от каква промяна се нуждаем. Ако това не ни помогне в настоящата ситуация опитваме нещо друго познато, което някога ни е помагало – напр. ще се опитаме да “разтегнем” обувката, че да ни стане по мярка :). Да, често се опитваме да променим неща около нас, за да се почувстваме по-добре. Това също понякога може и да е решението за нас, но… какво правим ако се нуждаем от много по-дълбока промяна в живота си – изправени сме пред избор, трябва да вземем решение: да си останем със старата, но може би любима обувка (да продължим да живеем по старому), която ни е вече твърде неудобна, ограничаваща и да загубим дори крака си т.е. себе си или да запазим добрия спомен за обувката, да сме и благодарни, че в определен момент от живота ни тя ни е вършила добра работа и да я събуем, за да продължим напред към новото, следвайки своя вътрешен глас и сърцето си?!
Защо разказвам това ли? 
Мисля, че това е един по-образен начин да споделя моето разбиране за промяната и етапите, през които тя преминава – ако си позволим да я преживеем и допуснем в живота си. Това означава да си дадем нужното време, защото всяко значимо нещо в живота ни се нуждае от време. Да се вслушаме във вътрешния си глас, за да открием правилното решение за нас самите и разбира се да вярваме и да действаме в подходящия момент, защото понякога най-болезнените промени в живота ни са онези, които ни носят неподозирани възможности и ни тласкат напред…

*** 

Ако тази публикация Ви е харесала, моля споделете я, за да постигнете да бъдете повече хора, за които можете да полезна! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автор и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате някоя от Програмите, които осъществявам. 

Leave a Reply