интервю за проект “Един от нас споделят” на Кристина Митева, декември 2013 г.
http://www.oneofusshares.com/2013/12/blog-post_30.html
Представи се накратко.
Казвам се Динка, имам дъщеря, която е на 12 години, обичам музиката и свиря на пиано, обичам да пътувам, обичам да чета, а също и обичам да пиша.
На кратко бих споделила за себе си, че моите лични и духовни търсения ме преведоха по пътя на подкрепата (помагащи) професии . Работила съм в областта на детското здравеопазване, след това продължавам да се обучавам и да работя в областта на социалната педагогика, социалната работа и мениджмънта. Последната ми спирка е психотерапията – като начин за преоткриване на себе си и като професия, чрез която да подкрепяме другите в тяхното себенамиране 🙂 .
Ето връзка към моя блог: https://dinkakoleva.com/
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
В живота си имах много и различни хубави моменти, не бих искала в момента да определям някой от тях като НАЙ, а и смятам, че всеки миг има нещо специално в себе си, ако сетивата ни са отворени да го почувстват.
А кое е най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правил/а или преживявал/а?
И трудностите не са ми липсвали…и съм благодарна за тях. Чрез тях са открити неподозирани ресурси вътре в себе си. Отново не бих говорила в момента за НАЙ. 🙂
В какво вярваш?
Вярвам, че всички ние сме част от нещо много по-голямо от нас самите – Бог (Вселената, Висша енергия), вярвам, всичко, през което преминаваме има своя смисъл, вярвам, че всеки човек има своя мисия тук на тази земя, вярвам в любовта.
Вярваш ли в хората?
Вярвам в светлинката, която всеки носи в себе си. Вярвам, че всеки има право да бъде такова, каквото е избрал. Уча се да приемам и уважавам такива хора каквито са, техните избори, независимо дали ми харесват или не.
Винаги подхождам непредубедено в контакта си с хората, но и всички по-често започнах упражнявам правото си да избирам кое какво място може да заема в живота ми, което до къде да допусна. Намирам това за естествено и нормално, макар да не се харесва на много хора.
А в себе си?
Не бих казала, че винаги съм вярвала силно в себе си, но през годините се уча на това. Разбрах, че колкото повече се свързвам със самата себе си, със своята истинска същност, толкова повече пространство давам на своя вътрешен глас и колкото повече следвам вашата интуиция – толкова повече нараства вярата ми в мен самата. Преоткривайки себе си си на едно по-око ниво – ставам все по-дълбоко в себе си, защото ставам все по-цялостна. 🙂
Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам, че смъртта на физическото ни тяло е част от живота и че той продължава и след това по един видоизменен начин.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Като типичен представител на зодията РИБИ обичам да мечтая, дори много ме бивам в това 🙂 Имам свои лични и професионални мечти, както и по-глобални мечти, но се старая да не се губя изцяло в мечтаенето, а да споделям в живеенето. (осъществявайки мечтите си 🙂 ).
За колко време напред мислиш?
Планирам времето си приоритетно спазвайте, но не съм вкопчена в ПЛАН. Всичко повече се отпускам в този момент и в живеенето ,,тук и сега,, в пълноценно изживяване на всеки момент. Така съм по-отворена за точните за мен неща . В противен случай рискувам да пропусна нещо наистина ценно. Много от най-специалните за мен неща се случват непланирано, за това съм отворена – да подкрепям в живота, в конкретния момент.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако времето не ми достига за нещо – значи не е толкова важно за мен или поне в този момент не ми е от първостепенно значение. 🙂
Научих се да ценя повече времето си и да казвам по-често НЕ на хора и занимания, които ,,изпиват,, времето ми по безсмислен начин. Това ми отвори повече пространство за хората и нещата, които са важни и ценни за мен.
Има ли нещо, заради което би искал/а да можеш да върнеш времето назад? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Не бих искала да връщам времето назад и да променям нищо от миналото си. Изкушаваща е идеята да си спестим много болезнени моменти и трудови периоди. Мисля обаче, че всичко, през което съм преминала е следствие на моите избори и решения, част е от моето пътуване и носи цени за мен уроци. В този смисъл на миналото ми е важно и значимо. Уважавам миналото си. Нагласата ми към бъдещето е позитивна, но се уча максимално да съм в настоящето. Не винаги успявам, но се уча…:)
Ако можеш да избираш в която епоха би живял/а?
Щом живея в тази епоха – приемам, че имам място и роля в този живот и в тази епоха.
Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Има много места, които с радост бих посетила. Едно от тях е Индия.
Обичаш ли Живота?
Да, обичам живота 🙂
Какво е за теб този сега? Опиши ми го с три думи.
Предизвикателство, Приключение, Радост…може да продължи изреждането, но се налага да се ограничи до 3 🙂
Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Обичам да наблюдавам изгревите и гледките сред природата, радостта в очите на детето (и не само на детето, разбира се)….има толкова красиви и неща прекрасни в света, как бих могла да ги изстреля…:)
Какво те уморява? А какво те зарежда?
някои ме уморяват дългите и безсъдържателни разговори, изкуствеността и престореността, консуматорското отношение към другия…
Много са нещата, които ме зареждат: качествения сън, разходка сред природата, хубава музика, танцуването, хубава книга, срещи с приятели, медитация, вкусната и добре поднесена храна…:)
Къде се чувстваш най-добре?
У дома, също в контакт със семейството си имам усещането за заземеност и корени, но и навсякъде, където и да съм, се чувствам добре – ако съм ОК със самата себе си 🙂
Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Когато съм с близките си, със семейството си – се чувствам ,,у дома,, Но не свързвам усещането за ,,у дома,, само с конкретно място. Когато усещам топлина, радост, любов, вътрешен мир… всичко това – значи съм ,,у дома,, независимо от мястото…Все повече се чувствам като ,,гражданин на света,, и това не се свързва с пътуванията, а е вътрешно усещане, усещане на душата.
Какво ти дава сили да продължиш напред в трудните моменти?
Вярата ми, умението ми да виждам не само пречките и трудността, а и ресурсите в
конкретната ситуация, чувството ми за хумор, позитивната ми нагласа, че ,,и това ще
моя,, 🙂
Кой човек или кой човек ви оказва най-голяма подкрепа или влияние в живота ви?
Много са хората, от които съм получавала подкрепа – родителите ми, сестрите ми, приятелите, колегите, духовните ми учители…изпитвам благодарност към всички тях.
Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял/а? Какъв човек искаш да бъдеш?
Много дълго време се стараех и работих по посока на това да се променям. Сега намирам, че това е твърде изтощително занимание…дълга тема за разговор…
Напоследък не се стремя към това да се променям, а да се опознавам всичко повече и повече, това бих определила като наистина трансформиращо преживяване. 🙂 С всеки следващ пласт преоткривам нови неща в себе си, там намирам източника си на сила, търпение, любов, вяра, смелост… Всичко повече давам пространство за изява на тези новооткрити в мен части. 🙂 Така, че в този смисъл бих казала, че приемам себе си, такъв какъвто съм, с всичките особености, които имам в този конкретен момент. Може би изглежда, че постоянно се променям, но всъщност аз се преоткривам. 🙂
В какъв свят искаш да живееш?
В свят, в който има повече място за любовта, радостта, споделеността, но все пак мисля, че създаваме собствения си свят (поне своя микро свят 🙂 ).
Страхуваш ли се от Смъртта?
Уча се да не се страхувам от нея, като от нещо неизвестно.
А от самотата?
Ценя и се наслаждавам на времето, в което съм сама, не скучая и нямам усещането за самотност. Обичам общуването и взаимодействието с другите, също. Имам нужда и от двете…нещо като дишането – и вдишването и издишването са еднокво важно 🙂
Какво те кара да се чувстваш жив/а?
Всяка глътка въздух, която вдишвам ме кара да се чувствам жива, когато танцувам се чувствам жива, когато сътворявам различни неща се чувствам жива…
Какво ти дава представа за вечност?
Моментите, които спират дъха ми 🙂
Кои емоции играят най-голямата роля в живота ти и изпитваш най-често?
Изпитвам всякакви емоции, намирам това за нормално, нещо повече – уча се да изразявам онова, което чувствам, да го приемам и да не го подтискам или отричам…но и да не се идентифицирам изцяло и само с емоциите си. Търся какво стои зад тях…
Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…
Може би сме свикнали да определим щастието или липсата му според наличието на това или липсата на някакви придобивки, с наличието или липсата на някакви трудности. Аз приемам, че щастието е нагласа към живота.
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора съобщава?
Не съм привърженик на идеята да давам съвети и рецепти за щастие, с нагласата, че те са валидни за всеки и във всеки един момент. Споделям убеждението, че всеки извървява определен път, за да достигне до важните за него истини. И разбира се, е нужна нагласата за това, нужна е чувствителност по време на пътуването 🙂 От личния си и професионален опит знам, че външната поддръжка може да бъде много ценна, но не с готови предписания.
Какво може да те разплаче?
О, лесно се разплаквам и поводът за това може да е различен, понякога плача от радост, понякога от тъга, от болка…
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща ежедневно ме карат да се усмихвам , например една топла прегръдка 🙂
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден този вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Мисля, че подреждаме този пъзел до края на живота си…по-важно е да се научим да се радваме при изработването и поставянето на всеки от него.
Какво смяташ за своето най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Да съм себе си ( до колкото това е възможно ) – с всичко, което мога да правя и всичко, което не умея, понякога тъжна или гневна, понякога объркана и уплашена, понякога изпълнена с увереност и преливаща от радост, обичаща…просто себе си… 🙂
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм, че съм жива и че съм здрава. Благодарна съм на родителите си, благодарна съм за прекрасната дъщеря, която имам, за ценните приятелства и за още толкова много неща…
В момента съм благодарна за поканата и имам възможност да споделя част от себе си в този разговор! 🙂
БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО, ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ЗА СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ.
***
Ако тази публикация ви хареса, моля споделете я, за да успеете да бъдете повече хора, за които можете да бъдете полезни! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автора и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате нещо от Програмите, които изпълнявам.
