интервю за Prekrasna.bg, февруари 2013 г.
Привет, Динка. Представи се с няколко думи.
Здравейте, казвам се Динка Колева и съм фамилен консултант. Опитът ми от 2004 година е свързан с психо-социална и психотерапевтична работа и по-конкретно – индивидуално и семейно консултиране, семинари и тренинги за родители, обучения на специалисти в областта на психо-социалната работа, семинари от поредица СПЕЦИАЛНО ЗА ЖЕНИ и тренинги за развиване на екипи. Тъй като имах продължителни отсъствия от страната – осъществявам и онлайн консултиране в случаите, когато това е възможно и уместно. Обичам да пътувам, обичам музиката и свиря на пиано, обичам да чета книги и да пиша. Затова създадох и поддържам собствен блог, в който споделям мнение по теми, които вълнуват мен или хората, с които се срещам.
Каква е ползата човек да се обърне към консултант?
Бих искала първо да кажа, че има хора, при които съществува разбирането, че консултирането и психотерапията са за тези, които са , „слаби, неуспешни или луди“. Но всъщност всеки човек може да потърси такава подкрепа в периоди на трудности, а също и като профилактика, т.е. с мотивацията да развива себе си. Затова бих казала, че това е много индивидуален процес, за който е необходимо време, търпение, постоянство и зависи от много фактори. Важна е нагласата на клиента и готовността му за промяна. Разбира се, от голямо значение е и личността на консултанта (терапевта), неговите знания и умения. Ползите могат да бъдат много и различни при всеки човек и са свързани предимно с по-добро познаване на самия себе си, разширяване и обогатяване на нагласите и уменията за справяне в различни ситуации, изграждане на по-удовлетворяващи отношения с другите и още много други.
Какво е личностно развитие и чрез какви техники човек може да достигне вътрешна хармония и баланс?
Бих казала, че това е доста обширна тема, която е свързана с нашата лична отговорност и индивидуален избор. Най-общо бих определила личностното развитие като процес на „разширяване“ на личността, т.е. по-добро себепознание, обогатяване на представите и възприятията, излизане от „черно-бялото“, възприемане на света и развиване на усет към многообразието и „цветовете“, развиване на потенциала. Всъщност това са нещата, които биха ни помогнали да постигнем по-балансиран и удовлетворяващ начин на живот. Няма точни предписания. Важно е всеки да намери собствения си ритъм на живеене. Това предполага, че е нужно да си дадем време и да си позволим да експериментираме, да пробваме различни неща. Все пак, за да бъда малко по-конкретна, бих предложила на вашите читатели като за начало да помислят по следните въпроси:
Какви са техните приоритети? Как разпределят своето време? Кои са нещата, за които отделят най-много време и енергия? Има ли сфери в техния живот, които от дълго време са значително пренебрегнати? Има ли неща, които искат да променят в живота си и каква е промяната, от която се нуждаят? Кои са нещата, които им помагат да релаксират и да се чувстват удовлетворени?
Не малко хора са убедени, че позитивното мислене всъщност е опасно, тъй като инфантилизира и прави човека по-лесен за контрол и манипулация. Какво е твоето мнение по въпроса?
Напоследък се дискутира много по темата за т. нар. „позитивно мислене“ и мисля, че този обмен на мнения е полезен и сам по себе си според мен показва, че има раздвижване в обществото ни по посока на личностното развитие като нещо важно и значимо. Оценявам това като нещо положително.
Първо, искам да поясня, че когато говорим за позитивно мислене, е важно да сме сигурни, че влагаме един и същ смисъл в това понятие. В немалка част от случаите фокусът е върху крайностите, при които се поставя въпросът: „За“ или „против“ позитивното мислене?. Тогава губим нюансите.
Ако в този момент аз изпитвам болка – считам, че градивният начин да се справя с нея, не е като я отричам, а като си позволя да я почувствам и изразя. Нещо повече – никой не е израснал без да е преминал през различни болезнени преживявания. И ако трябва да дам пример със спорта – когато започнем да спортуваме, идва един момент, който е доста болезнен и определено сме извън зоната си на комфорт, но именно ако успеем да издържим в този момент или период, ние успяваме да постигнем желаните резултати, т.е. считам, че е важно да се прави разлика между това да имаш позитивно отношение към живота, да се радваш и да си благодарен за това, което имаш, да приемаш живота с всички негови измерения и онзи захаросан позитивизъм, при който тотално отричаме това, което чувстваме и през което преминаваме, т.е. подменяме настоящата си реалност с друга въображаема и губим своята автентичност. Приемам това за две различни неща.
Важно е също да отбележа, че е добре да правим разлика между това да признаем болката, която изпитваме, но да запазим позитивната си нагласа и да продължим и това да се влюбим в болката си, в нещастието си и страданието и да виждаме само черните аспекти от живота, изпадайки в т. нар. състояние на „заучена безпомощност“, при което можем да направим нещо, за да се променим дадена ситуация, но сме пасивни и виждаме само трудността, но не и алтернативите за справяне.
Аз лично вярвам в силата на позитивната нагласа към живота, която не отрича и не изключва трудностите, но е насочена към ресурсите, с които разполагаме в конкретния момент, за да преминем успешно през това, пред което сме изправени. Считам за зряло онова отношение към живота, при което имаме разбирането, че всичко, през което преминаваме, е част от живота. Всяко нещо има своя смисъл, причина включително и полза – важно е какъв смисъл влагаме в него. Приемам всичко в живота като урок, който имаме да научим…
Благодаря ти за този разговор, със сигурност ще бъде полезен за нашите читатели!
И аз благодаря, надявам се, че съм била полезна.
***
Ако тази публикация Ви е харесала, моля споделете я, за да постигнете да бъдете повече хора, за които можете да полезна! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автор и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате някоя от Програмите, които осъществявам.