You are currently viewing За ВЪТРЕШНОТО ИЗРАСТВАНЕ – опитности, размисли и споделености

За ВЪТРЕШНОТО ИЗРАСТВАНЕ – опитности, размисли и споделености

Всичко, което сме свършили като вътрешна работа със себе си в по-благодатни времена, ни се отплаща и е наш ресурс във времена на бури (кризи), както и в голяма степен влияе на начинът, по който ще преминем през тях. То е много повече от това да се погрижиш, когато строиш дома си, да му изградиш добри основи, или като тръгваш на дълъг път, да провериш автомобила си дали е в изправност и да го заредиш с необходимото гориво.

Независимо какъв е товарът на личното ни или родово минало, който носим (осъзнато или не), във всеки един момент можем да изберем кое ежедневно ще подхраним в живота си – раните и произтичащите от тях вярвания, страхове, мисловни и поведенчески модели и навици, които ни дърпат назад ИЛИ топлото им и лечебно обгръщане, лекуване и преобразуване в нови гледни точки към себе си и живота, нови градивни ежедневни навици, които подкрепят по-доброто усещане за себе си, по-зрели взаимоотношения и по-пълноценно и удовлетворяващо живеене във всеки един момент от житейското ни пътешествие. Това не е процес на БОРБА с нещата, които ни носят дискомфорт, а отвореност да бъдат опознати, осмислени, лекувани и интегрирани чрез топла и любяща ПОДКРЕПА (грижа) към себе си в моменти на трудност и изгубеност…
Изборът е във всеки един от нас, а всичко, което избираме ДНЕС, влияе и определя нашето утре. Нямаме контрол над всичко извън себе си, но в голяма степен от нас зависи в какво влагаме времето и ресурсите си, а от там и КАК ще преминем през бурите, които са неизбежна част от Живота.

Всичко, което правим, начинът, по който присъстваме в него – зависи от вътрешното състояние, в което сме. Ежедневното времето и грижата, отделени за това вътрешно състояние не са загуба, а любящо отношение (инвестиция) към себе си, което в голяма степен предопределя как ще присъстваме във всички аспекти на Живота си. Прекомерното тичане от едно нещо в друго, непрестанната заетост, без време за забавяне, паузи, осмисляне са бягство от себе си, от емоциите и чувствата ни, от вземането на важни решения, от Живота… Разбира се, бързо и лесно ни е удобно да намираме логични и интелигентни причини, които налагат да го правим, но истината е, че зад това има по-дълбока причина, която е ценно да изследваме.

Част от полезните въпроси, които ежедневно си задавам са:
❥ Днес – колко време ще отделиш лично за себе си – да притихнеш, да се чуеш, да се отпуснеш?
❥ Днес – от какво имаш нужда и как можеш да се погрижиш за нея?
❥ Днес – как ще подхраниш вдъхновението си?
❥Днес – в какво избираш да инвестираш времето, енергията си, вниманието си: да подхранваш старите рани (драми) и страхове ИЛИ пълнокръвното живеене (тук и сега)? – спомняйки си, че всичко, което е ехо от миналото е важно да бъде уважено и разбрано, НО не не е нужно да определя настоящето и бъдещето ти, ако си позволиш да го опознаеш и да се погрижиш за него (лекуваш в себе си)?
❥Днес – какво свое качество ще подкрепиш и развиваш?

Динка Колева – от поредицата „Мисловни хрумки“, 23.12.2021 г.

*снимка: личен архив 

***

Ако тази публикация Ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора, за които може да бъде полезна! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автор и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате някоя от Програмите, които осъществявам. 

 

Leave a Reply