Голяма част от предизвикателствата, които срещаме като родители са покана към нас самите, да обърнем фокуса и към себе си – към своите потиснати и неразрешени страхове, вътрешни конфликти и липси (включително от детството ни), към някои трудни решения, от които бягаме (отлагаме), към начинът, по който функционираме в ежедневието и се отнасяме към себе си и нуждите си, към връзката ни с другия родител, към това как взаимодействаме с детето…
Често проблема има функцията да отразява нещо, което има нужда да бъде изкарано „на светло“ (видяно, признато, разрешено, променено). Както се казва – нищо в природата не се губи – само се видоизменя. По същия начин, всичко неразрешено в нас самите – някой в системата на семейството и рода го отразява. Често това са най-малките в системата – децата.
Само, когато поемем своята отговорност да се „срещнем“ с онова, което избягваме да погледнем, нещото, което наричаме „проблем“ с детето (независимо дали е здравословен, поведенчески или друг) – можем да намери по-дълбоко и трайно решение. Често ни е трудно да погледнем към неудовлетворености от връзката ни с партньора и да търсим разрешението им, както и към събития и преживявания от миналото, които провокират в нас болезнени чувства (спонтанен аборт, ранно починали деца, загуба на родител в ранното ни детство или трудни отношения с някой от родителите, болезнена и непреработена раздяла с минал партньор, животозастрашаващи ситуации, насилие и много други).
Съпротивата ни да обърнем фокуса си към себе си и неразрешеното (не излекувано) в нас, често засилва и „проблема“, който се отразява чрез детето ни. Колкото повече ние се отдалечаваме от това, което осъзнато (или абсолютно несъзнателно) бягаме да погледнем – вероятността необходимостта от „проблема“ при детето да се засилва е голяма.
Друг често срещан неефективен начин, по който се опитваме да разрешим дадена трудност (освен бягането и отричането) е „боренето“ с проблема, при което също често, избягваме да погледнем към по-дълбоките причини, създали го и посланията, които той носи, а по-скоро търсим бързо облекчение от дискомфорта – съответно също ни отдалечава от възможността да намерим трайно и дълбоко решение.
Лично за мен решението идва ако – първо приемем това, което Е в момента като ситуация, а след това с готовност се гмурнем в по-дълбоки пластове, от които това, което наричаме проблем произтича. Всичко друго би било бягство, ненужна и изтощителна борба, краткотрайно решение, временно облекчение и разсейване на нещата или както обичам да го наричам – ‚парфюмерия“…
Промяната на всичко винаги започва от нас, натиска тя да дойде чрез детето, партньора или някой друг (например терапевта ни), по-скоро я блокира. За това винаги има смисъл да си дадем пауза, да направим нещо подкрепящо за себе си и от едно друго вътрешно състояние да се отворим към нови гледни точка за нещата, нови начини на взаимодействие с другите, по-дълбоко навлизане и вглеждане в себе си… Тогава „проблема“ често се превръща във възможност – за растеж и разширение и урок по смирение …. Не е лесно, но е екзистенциално нужно и си струва
Динка Колева – от поредицата „Мисловни хрумки“, 06.01.2022 г.
*снимка: личен архив
❥ Още по темата и някои от най-важните “съставки” за развитието ни в житейската ни роля на родители споделям в Аудио ресурса “КАКВО ПОДКРЕПЯ ЗРЯЛОТО РОДИТЕЛСТВО”
***
Ако тази публикация Ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора, за които може да бъде полезна! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автор и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате някоя от Програмите, които осъществявам.
