автор: Динка Колева, статия за Списание ШАРЕНО, февруари, 2011 г., бр. 39
„Децата няма да те помнят заради материалните неща, а заради обичта,
която си им дал.” – Ричард Евънс
За родителството може да се каже много и винаги ще има недоизказани неща. Все пак, трябва да се започне от някъде, а именно – първите стъпки от живота ви като родители. С раждането на вашето дете настъпват много промени, към които е нужно да се приспособите. Освен това, е необходимо да се грижите за своето малко съкровище. Как да се справите с всичко това? Как да бъдете достатъчно добри и отговорни родители за своето дете? Кое е най-важното в отглеждането и грижите за детето?
В началото
Родителството предлага не малко предизвикателства. Развитието на детето преминава през различни етапи, всеки от които има специфични характеристики и „уроци”, които детето трябва да научи. Вашата роля е много отговорна и важна, защото вие сте първите учители за детето.
Първите три години на детето са ключови за равитието му. Доброто физическо обгрижване е от голямо значение, но не е достатъчно, за развитието на физически и психологически здраво дете. Освен грижите, насочени към физическото съществуване на детето, включващи – хранене, къпане, обличане, е добре да се обърне внимание на неговите емоции. Това е период на неговото приспособяване към живота и околната среда, интензивно развитие и овладяване на различни умения. Емоционалната и физическата близост с родителите е от особено значение за развитието, самочувствието и характера на детето.
През първите седмици и месеци се изграждат основите на взаимоотношенията между майката и детето, както и основата на взаимоотношенията на бебето с околния свят. Детето има нужда от човек, който да отговаря на неговите потребности или т. нар. „основен обект на привързаност”.
Какво представлява привързаността?
Привързаността е резултат от процеса на свързване между детето и родителят, който го обгрижва през първите няколко години от неговия живот. Това са мама и татко. За изграждането и развитието на привързаност, е необходимо време на взаимодействие, на специфично общуване между новороденото и родителите, необходимо е разбира се и време на опознаване.
Първата година от живота на детето може да се определи като година на нуждите – нужда от храна, нужда от топлина, нужда от физически контакт с майката, нужда от сигурност и доверие. През този период детето е изцяло зависимо от грижите на своите родители. Поради това, е важно родителят да разпознава тези нужди и да откликва с любов и търпение. Топлината и близостта, с които ще обградите детето в този етап от неговия живот ще му осигурят необходимото усещане за сигурност и ще изградят доверие между вас. В резултат на тези ранни преживявания на обгрижване децата развиват различни модели на привързаност. Тя може да бъде – сигурна и несигурна (избягваща, амбивалентна, дезорганизирана).
Сигурна привързаност:
Когато детето се чувства сигурно и безопасно в отношенията с родителя, полагащ грижи за него, бихме могли да кажем, че е изградило т.нар. „сигурна привързаност”.
Тя от своя страна е една добра основа и предпоставка за бъдещите взаимоотношения, които детето ще изгражда в по-късни етапи от живота си, т.е. детето ще притежава умения да създава и поддържа близки, стабилни отношения.
Пример за сигурна привързаност: майката излиза от стаята и оставя детето при друг възрастен човек. Детето определено ще се разстрои от раздялата, но когато майката се върне, детето ще реагира положително на нейната поява.
Несигурна привързаност:
Липсата на достатъчно и подходящи грижи през първите години от живота на детето, може да бъде проявена чрез т.нар. несигурна привързаност. Тя би могла да се характеризира с различни видове поведение от страна на детето.
Избягващо поведение – проявява се, когато във взаимоотношението родител-дете липсва топлина, обич, внимание.
Пример за избягващо поведение: когато родителят напусне стаята, излезе извън дома – детето изглежда спокойно, но при завръщането на родителя, детето го избягва, пренебрегва, отказва контакт с него.
При тези деца е възможни да се наблюдават в бъдеще трудности в създаването и поддържането на близки отношения, страх от ангажиране, очаквания да бъдат отхвърлени, ниска самооценка.
Амбивалентно (двойнствено) поведение – може да се прояви, когато родителят (обгрижващият) е нечувствителен, непоследователен, понякога и непредсказуем в отношенията с детето.
Пример за амбивалентно поведение: детето се страхува и се вълнува при раздяла с родителя, но също така, когато родителят отново се върне – детето го отхвърля. Наблюдава се двустранно поведение – от една страна силна потребност от привързаност, а от друга, липса на увереност.
Дезориентирано (разстроено) поведение – може да се наблюдава при деца, чиито родители са неефективни, безпомощни, понякога плашещи и враждебни. Детето от своя страна има противоречиво поведение – не е нито дистанцирано, нито ангажирано.
Защо изграждането на привързаност е важно?
Базата на привързаността се полага в детството, но тя има своето отражение и влияние в зрелия период от живота на човека при изграждането на отношенията му с всички хора, които ще срещне през живота си, партньорствата и интимните връзки. Дете, което е силно привързано към един обгрижващ, може по-лесно да развие привързаност към другите.
В случаите, когато привързаността е формирана, детето се развива нормално, учи се да различава своите чувства и чувствата на другите, мисли логически, развива социални връзки, доверява се на околните. Детето става уверено в себе си, добре се справя със стреса и преживяванията, развива чувство на собствена значимост и проявява любов и нежност към другите. Здравата привързаност, топлина и близост между майката и детето поставят основите на доверието. Това е базата, от която започва развитието и правилното преминаване през следващите кризи при израстването на детето.
В какво се превръща привързаността?
Привързаността става база за изследване на света, което е особено интензивно след края на първата година, когато детето проходи. Тогава е важна готовността на детето да се откъсне от сигурността на майката, за да изследва света. За да стане самостоятелно, трябва да се научи да обича някой друг освен майка си. Ролята на бащата е да научи детето именно на това, на този различен начин на обич и на отношения. Бабите също могат да поемат ролята на фигури, разделящи детето от майката и въвеждащи го в по-самостоятелен свят.
Когато първоначалната привързаност липсва, децата не развиват способността да създават и поддържат любовни, интимни връзки. Те растат без усвоената способност да се доверяват и без вярата, че светът е добро място и другите биха се погрижили добре за тях.
Как да развиваме сигурна привързаност у детето си?
1. Важна за формирането на привързаност е способността на майката (обгрижващия възрастен) да разпознава различните нужди и сигнали от детето и да се отзовава по подходящ начин.
2. Необходима е последователност и постоянство в грижите за детето.
3. Моментите на хранене – използвайте моментите на хранене, за насърчаване на близостта ви с детето. В случай, че имате възможност да кърмите своето бебе – не пропускайте тази възможност. Кърменето е много емоционален процес, който би могъл да носи удовлетворение и на майката и на детето.
4. Галете и гушкайте детето – кожата е най-големият орган на новороденото, с най-много нервни окончания, които приемат стимулите на околната среда. Приятната стимулация създава у детето приятни усещания и утвърждава връзката ви с него.
5. Говорете на детето – бихте могли да използвате моментите на смяна на пелените, в които да общувате.
6. Пейте песнички – музиката влияе положително върху развитието на децата.
7. Четете приказки – добре е приказките да бъдат подходящо подбрани, според възрастта на детето, да бъдат разбираеми за него. Посланията в избраната от вас приказка биха могли да бъдат много полезни. Връзката, която създавате с детето, докато четете заедно приказки, е безценна.
Всички тези неща не изчерпват начините да дарите обич и сигурност на своето дете, но ще спомогнат за създаването и развиването на качествено и удовлетворяващо общуване между вас! А то започва от първия ви ден заедно, още в родилното отделение.
*Теорията на привързаността произлиза от работата на психиатъра и психоаналитик Джон Боулби
***
Ако тази публикация Ви е харесала, моля споделете я, за да постигнете да бъдете повече хора, за които можете да полезна! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автор и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате нещо от Програмите, които осъществявам.
