Колкото повече отлагаме осмислянето и преодоляването на определена трудност (проблем), толкова повече нарастват последствията в ежедневието (и във всички сфери на живота) ни провокирани (повлияни) от него, същевременно намаляват ресурсите (възможностите) за намиране (постигане) на по-ефективни , трайни и отговарящи резултати в градивна за нас посока. Намалява и шанса ни за личностен растеж и научени житейски уроци … А колкото повече „замазани“ трудности (проблеми), толкова повече неудовлетворение (често и нарастващо напрежение) и невъзможност за поддържащо зряло съществуване…
Живеейки по този начин – растем на години, но не израстваме психически и функционираме и взаимодействаме през времето по-голяма част от през травмираните и защитни аспекти в нас (или се борим с тях). Пътят ни към израстване и постигане на вътрешна хармония (оцелостяване) е в това да се грижим за тези аспекти в нас с любов и грижа (да ги видим, осъзнаем, прегърнем, лекуваме), но също така да направим стъпки към това да подкрепим здравословното в нас да расте и съзрява. Сега може да има зряла личност, зрели връзки, зряло родителство, естествено развит и проявен личен потенциал… Тогава няма нужда от „менте“ (мета) удоволствия, няма нужда от това „да изглеждам за другите“, тогава блика естествена радост и удовлетворение от това да съм, тук и сега…. И изборът винаги е наш, отговорността лична, последствията и резултатите също. Възможности за подкрепа по Пътя ни винаги има, но стъпките никой не може да извърви вместо нас, а те искат време, постоянство, последователност, не с борба за „преправяне“ на себе си, а с любов и търпение за преоткриване и разгръщане на себе си си. Е, ако има нещо по-спешно и важно от това в живота ни – винаги може да послужи за добро оправдание – да отлагаме и да бягаме от себе си.
Днес можем да направим различен избор, без да отлагаме за утре, за „по-подходящия момент“, за когато имам повече време или пари в излишък, за когато децата пораснат…
Ако с годините циклим в един омагьосан кръг, в който от времето на време правим нещо за себе си, но по-скоро да внесем негативни до сравнително поносими размери някои от последствията от нашите избори, то може да би заслужаваме да си подарим минута време за преосмисляне – на себе си, на посоката, в която сме готови да вървим , това не е отговорност на родителите ни (те вече не са дали каквото са могли), на партньора ни, на децата ни, на шефа ни, на колежката, на съседката, на личния ни лекар…. Даже не е отговорност и на психотерапевта ни (ако имаме такива :)). Нашата лична ежедневна отговорност е, ако наистина искаме нещо различно в живота си.
Ценно за мен е всеки ден се гледам в себе си и част от въпросите, които ми помагат в това да не губя фокуса си и да влизам в “режим” на отлагане, а да подкрепям своята чувствителност към ДНЕС:
- Къде съм аз сред всичките си приоритети?
- В каква посока влагам времето, действията си, ресурсите си…?
- Как това подкрепя моето обогатяване, израстване, разгръщане и автентично проявяване във всичко, което правя?
- Какво ми носи радост (или по-скоро подхранва радостта вътре в мен?
- Как съм полезна на „цялото“?…
Динка Колева – от поредицата „Мисловни хрумки“
20.02.2020 г.
*снимка: личен архив
Ако тази публикация Ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора, за които може да бъде полезна! Ако желаете да използвате тази публикация, моля, посочете автор и линк към нея! Ако сте мотивирани да направите промени в живота си, но имате нужда от подкрепа в този процес, бихте могли да опитате някоя от Програмите, които осъществявам.